News

Г-н Димитров, има ли двойно дъно в толсистемата? След като и Вие потвърждавате разликата между очакваните 1.3 милиарда и събраните 300 милиона, значи някакви пари наистина изчезват.

От година след началото на толсистемата настояваме да се направи пълен одит на това какви пари се събират и колко от тях се отчитат към АПИ. В началото, когато на всички алтернативни източници на горива, в това число и метанови камиони, беше взето решението 50% от платените толтакси за месеца да бъдат възстановявани. Това на практика означава, че ако един CNG-автомобил, например, плаща 100 лева толтакси за месеца, след определен период от време Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да му върне 50 лева. Да де, но на практика му връщаха 30-35 лева. Така и не стана ясно защо се получава тази разлика. Имаме нужда от спешен одит на системата, от преразглеждане на обхвата ѝ, забрана на транзитния трафик да се движи по безплатните трасета, превозвачите, които карат вътре в страната, да ползват отстъпки на база изминати километри, примерно – при 3000 километра 20% отстъпка, при 5000 километра – 43%, над 7000 километра – 60% отстъпка. По този начин си гарантираме твърди приходи от транзитния трафик и по-ниска такса от потребителите вътре в страната. Защото нека не се лъжем – толтаксите ги плащат крайните потребители, а не транспортните фирми. И, когато това нещо се направи и бъде изчистен одита, можем да обърнем поглед веднъж – към вдигане на толтаксите, и втори път – към начина, по който се употребяват тези средства и строителството на пътищата. Защото там има доста какво да говорим. И по отношение на автомагистрала „Хемус“, където безобразията са такива, че…

Една и съща история се мултиплицира на няколко места.

Така е, но после камионите са виновни за инцидентите. Камионите са виновни, че пътя е намачкан, че няма мантинела, че…

Че няма асфалт!

Пет години пътуваме през Витиня. Това място е безобразно, но целия транзитен трафик продължава да минава оттам. Колко наши колеги загубиха живота си там? Със сигурност са десетки. Прекарваме целия транзит по един абсурден път, заради това, че автомагистрала „Хемус“ има виадукт, който е в състояние да се срути. Нали разбирате за какво говорим? За цялото това „нещо“ ние плащаме тол. Отново се връщам на големия проблем: най-напред трябва да има изградени автомагистрали, а със събраните от тях пари да се обезпечи поддръжката на съществуващите и да започне строителство на нови магистрали, от които да събираме нови такси. Това е логиката и принципа на работа на толсистемата в целия Европейски съюз, но не и в България.

Времето ни е малко, а Вие споменахте за мостове и за тунели. Преди време бе пусната една версия за няколко моста и няколко тунела – прекрасно, но футуристично. От гледна точка на превозвачите какво и къде трябва да бъде прокарано?

Реалността е такава, че всички мостове и тунели, за които се говореше, са нужни, но така да се говори – ангро, някак е смешно, олекваме. Имаме нужда и от мостове към Румъния, и от тунел под Шипка, имаме нужда от пътя София – Видин… През България минават четири основни транспортни коридора. По единия от тях, който е от Русе към Средиземно море – най-общо казано там път няма, още се мисли в някаква насока. Всички останали търпят много голяма критика. Ако щете една Кресна, ако щете – пътя към Видин. Единственото що годе нормално трасе е Калотина – Капитан Андреево.

Какви поуки ни дават комуникационните стратегии на съседните държави? Хайде – Гърция е член на Европейския съюз и там нещата работят по регламента, по който би трябвало да работят и тук. Но да погледнем към Турция, Северна Македония, Сърбия.

И трите държави събират толтакси само по автомагистралите. В две от тези държави – Северна Македония и Сърбия – освен възможностите за автоматично плащане, има и гишета със служители, така че няма къде да избягаш или да ти напишат няколко глоби за някакви нарушения. В Турция плащането е автоматично, само че там е на микровълновия принцип – доближаваш се с една машинка, вдига се бариерата, таксуват те. Нашата система е най-модерната – особено на фона на съседните ни държави, но и най-много проблеми създава. Няма среща на смесена комисия в транспортното министерство на тема автомобилен транспорт, която да не започва с изявление на някоя от съседните държави „Ние имаме проблем с вашата толсистема“. Дотам са стигнали нещата дори на международно ниво – с излизащи глоби, с излизащи компенсаторни такси, с безобразно отношение на Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ към водачите нарушители. Така че дори примитивна на пръв поглед система – една бариера и един човек – очевидно дава не лоши резултати. И понеже говорим за съседни държави и нашия неблагополучен преход от винетки към толтакси, мога да ви кажа, че в Румъния за тежкотоварните автомобили отново се продават винетки.

Последно и наистина приключваме – Зелената сделка. Как се адаптирате към все по-строгите и по-рестриктивни изисквания, защото все пак става дума за европейска политика.

Ако трябва да бъдем откровени, за нас тези изисквания още не се отнасят, защото и самата Европейска комисия не знае още какво да прави. Преди около година и половина Урсула фон дер Лайен излезе и каза „Ние вървим към търговия с въглеродни емисии за секторите „Строителство“ и „Транспорт“!“ Тогава хора, които бяха спестили въглеродни емисии, особено в строителството, продаваха на сектор „Енергетика“. Сега на въпроса „Откъде ще дойдат тези квоти, след като ние като сектори вече трябва да купуваме?“ отговор все още няма. Обмислят варианта да има борса за търговия на въглеродни емисии, но тя да бъдела друга отделна борса, защото цените на тези въглеродни емисии отидоха на много сериозни равнища. Според последният анализ, които направихме преди шест месеца, на годишна база трябваше да плащаме между 7000 и 10 000 евро на камион заради въглеродните емисии, които той отделя. По тогавашни цени, разбира се, днес нещата със сигурност са се променили. Ние ще подсигурим тези оборотни средства, защото в противен случай ще фалираме. Тази допълнителна тежест обаче отново ще бъде прехвърлена върху всички граждани на Европейския съюз, нищо по-различно. Разбираме тенденциите и желанията на Европейската комисия да се върви към въглеродно неутрална икономика, да заживеем в един малко по-добър и по-чист свят. Смятаме обаче, че те не самите не са готови и не знаят по какъв начин да действат със сектор „Транспорт“.

Интервюто на Димитър Димитров, председател на Камарата на автомобилните превозвачи в България, пред Емил Янев за СТУДИО БАНКЕРЪ можете да видите тук.